4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87




Скачать 422.59 Kb.
Название4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87
страница1/3
Дата конвертации07.02.2016
Размер422.59 Kb.
ТипДокументы
источникhttp://www.zvuk-i-svetlina.eu/broeve2012/RTF/Br02_2012.rtf
  1   2   3
Звук и светлина


бр. 2, 2012 г.


Месечно списание на Националната асоциация на сляпо-глухите в България,

основано през месец юни, 2003 г.


Редактор: Снежанка Кирчева

Редакционна колегия: Боряна Коскина, Калинка Ковачева, Маринка Маринова

Графичен дизайн и предпечат: инж. Иван Колев

Художествено оформление: Катя Парапанова

Коректор: Деян Славов


Адрес на редакцията:

4000, Пловдив, пощенска кутия 29,

тел.и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87

eл. поща: zvukisvetlina@gmail.com

Скайп: zvukisvetlina.sg

Интернет-страница:

http://www.zvuk-i-svetlina.eu

Интернет-страница на НАСГБ: http://www.nasgb.org

Адрес за посещения: Пловдив, ул. "Весела " 30, НАСГБ


Съдържание:


Приоритети:

ПАРЛАМЕНТЪТ РАТИФИЦИРА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ............................................................................................................................4

Делници и празници:.................................................................................................................4

В ТО - Казанлък: Ингнажден, Коледа и Нова година..............................................................4

В ТО - Горна Оряховица: Тост за Щастлива нова година.......................................................5

В ТО - Добрич: Кокичета за нашите освободители..................................................................5

В ТО - Варна: Празнуване на бабин ден....................................................................................5

В ТО - Велико Търново: Нашите празници...............................................................................6

В ТО - Бургас: Незабравими мигове в Дряново........................................................................7

В ТО - Добрич: Бабин ден в Добрич..........................................................................................7 Силуети: .......................................................................................................................................8

Васил Иванов Кунчев (Дякона)...................................................................................................8

От първо лице: : ........................................................................................................................11

Най-добрият човек, който познавам..........................................................................................11

Перо от птица:............................................................................................................................13

СЛУЧАЙНА СРЕЩА..................................................................................................................13

Ганка Параскевова

ЖИВОТ БЕЗ СВЕТЛИНА...........................................................................................................13

Светла Маринова

БЕЗ ОТГОВОР..............................................................................................................................14

Лушка Маджарова

Приятели от близо и далеч:......................................................................................................14

ИСТАНБУЛ...................................................................................................................................14

Щрихи от родината: ..................................................................................................................16

Видинското въстание през 1850 г. .............................................................................................16

За конкурса: ................................................................................................................................18

Боб на фурна..................................................................................................................................18

Зеленчуци под коричка в гювече................................................................................................18

Лондонски сладкиш.....................................................................................................................18

Портокалов кекс...........................................................................................................................19

Фъч................................................................................................................................................19

Птиче гнездо ................................................................................................................................19

Две в едно ....................................................................................................................................19

Искам да съм хубава: ................................................................................................................20

Тайни за красота със зехтин........................................................................................................20

Красота от природата ..................................................................................................................20

Съвети за дамите над 50...............................................................................................................20

Усмивки........................................................................................................................................21

Занимателна страничка: ..........................................................................................................21

Логически задачи..........................................................................................................................21

Отговор на логическата задача от миналият брой....................................................................22


Парламента ратифицира конвенцията за правата на хората с увреждания

С пълен консенсус парламентът ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания, предаде репортер на Агенция "Фокус". Депутатът от парламентарна група на ДПС и зам. председател на социалната комисия в парламента Хасан Адемов заяви от парламентарната трибуна, че Конвенцията за правата на хората с увреждания е документ, който заслужава да бъде подкрепен с консенсус в парламента. "За да може българското Народно събрание да заяви на висок глас, че застава зад равнопоставеността на правата на хората с увреждания. Около 100 страни в целия свят подкрепят конвенцията на ООН. Тази конвенция се разглежда като документ, с който държавите трябва да установят минимални стандарти и да създадат механизъм за контрол. Хората с увреждания от обект трябва да се превърнат в равнопоставен субект при вземането на решения. "Нищо за хората с увреждания, без хората с увреждания" е девизът на техните организации", каза Хасан Адемов. 
Емилия Масларова от парламентарна група на Коалиция за България заяви от парламентарната трибуна:
Нямам никакво съмнение, че в тази зала ще има човек, който да каже "не" на ратификацията на Конвенцията за закрила на правата на хората с увреждания, но нашата парламентарна група ще каже "да". "19 страни в ЕС са ратифицирали конвенцията, но тя не е ратифицирана от Финландия от Естония, Малта и други - тези страни, в които правата на хората с увреждания не биха били под никакво съмнение. Ако предишното правителство не пристъпи към ратификация на конвенцията, за да не заложи мини за следващото правителство, тъй като и д-р Адемов преди малко заяви, че ще трябва да спазваме определени стандарти на ООН и ако не ги спазваме - ще търпим високи санкции. От 1 август трябва да имаме готовност да отговорим на всичко, което е записано в конвенцията. Шест месеца ще изтекат бързо, затова да се опитаме в максимална степен да доближим стандартите. Бъдете по-солидарни към министъра на труда и социалната политика", призова колегите си Емилия Масларова. 
Министър Тотю Младенов заяви от парламентарната трибуна, че последователната политика показва стремеж за пълна защита на правата на хората с увреждания в България. "В следващия 6-месечен срок ще подготвим 2-годишна програма за защита на правата на хората с увреждания. Убеден съм, че това е правилният път и в България ще има пълна гаранция за защита на правата на хората с увреждания", каза Тотю Младенов.
Радостина Георгиева. 

2011 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

******************************************************************************

Делници и празници

В ТО - Казанлък: Игнажден, Коледа и Нова година

На 20.12.2011 г. TО-НАСГБ Казанлък отпразнува едновременно Игнажден, Коледа и Нова година, съвместно с приятелите от ССБ. Празникът започна със стари градски песни, изпълнени от Мария Грилова. Собствени стихове прочетоха Донка Гатева, Руска Йовкова и Мария Славова. Имаше томбола с предметни награди - между тях бяха торта, луканка и бутилка вино. На които от присъстващите се паднеха, те щяха да бъдат най-щастливите през новата 2012 г. Програмата бе допълнена от конкурс за най-добро аржентинско танго. Спечелиха го Петко Петков и Бонка Симеонова. Накрая членовете на ТО получиха пакети с класическата коледна изненада - хранителни продукти.

Боряна Коскина

******************************************************************************

В ТО - Горна Оряховица: Тост за щастлива нова година

И в нашата организация в приятелска задушевна атмосфера колективно отпразнувахме Коледа и Нова година. По решение на ТУС на ТО-Горна Оряховица това проведохме на 22-ри декември в миналата вече година. Събрахме се в клуба на ТСО на слепите, който се намира в клуба на пенсионерите на града. Поканихме ръководителя на певческата група "Перуника" към ТСО-Горна Оряховица, който през цялото време на празненството ни свири с акордеона и пя стари градски и народни песни, които са познати и обичани от всички. От време на време даже и присъстващите пяхме заедно с него някои от песните. Купихме за ядене разни неща с парите на ТО, които ги бяхме предназначили за целта с предварително решение на ТУС, а участващите в празненството също бяха донесли за аператив и почерпка ракия, вино и различни вкусни туршии. Празненството беше открито от председателя на ТО с кратък обзор за извършената работа през изтеклата година. Той отправи искрени пожелания към всички присъстващи и семействата им за крепко здраве и щастлива нова година. След това всички вдигнахме тост за щастлива нова година, весели празници, много радостни и спокойни дни, успехи в работата на ТО и в личен план и много късмет. И така започнахме истинско празнуване с много веселие, музика и песни. Валяха едно след друго най-добри пожелания. Разделихме се с пожелания всички да посрещнем със семействата си весело коледните и новогодишните празници и да имаме поводи за повече колективни празнувания и много полезни и интересни мероприятия през идващата 2012 г.

Иван Лицов

******************************************************************************

В ТО - Добрич: Кокичета за нашите освободители

В първите дни на 1878 г. руско-турската освободителна война вече е навлязла в третата си заключителна фаза, сочат историческите данни. След превземането на Плевен, руските войски са в настъпление. Дунавският отряд под командването на ген. лейтенант Цимерман навлиза в Добруджа. На 22-ри януари се разгръщат големи боеве край днешните села Царевец и Паскалево, като битките завършват с разгром на турските сили, които се изтеглят зад укрепленията на Добрич. По това време, сочат още данните на историците, в града има 15 хилядна турска войска от еничерския корпус на чело със Зекерия паша. Генерал Цимерман решава да превзема града, като го блокира напълно и отреже пътищата към Шумен и Варна. На 26-ти януари руски части, предвождани от генерал Манзей и генерал Жуков, се отправят към варненския път. Тогава турците организират настъпление в северозападната част и започват ожесточени битки, които траят седем часа. В крайна сметка руската армия удържа победа и на 27-ми януари жителите на Добрич посрещат с ликуване своите освободители.

Всяка година на тази дата се прекланяме пред героизма на братята освободители. Група от членовете на ТО Добрич с букетче кокичета се поклонихме на паметника, увековечаващ тази знаменателна победа.

Калинка Ковачева

******************************************************************************

В ТО - Варна: Празнуване на Бабин ден

На 23-ти януари тази година членовете от ТО на НАСГБ-Варна, отпразнуваха Бабин ден и денят на родилната помощ, един от най-веселите празници.

След като всички присъстващи бяха поздравени с добре дошли и се пожела приятно прекарване на деня, празникът се откри с кратка беседа, изнесена от млада акушерка. Тя обясни какво символизира този ден, какво е означавала помощта на бабата, която е помагала за появата на новия живот в онова далечно време, когато е нямало акушер-гинеколози и тя - бабата е вършила тази работа. Днес бабите са почитани и уважавани, защото младите разчитат на тях при отглеждането на деца и внуци. Да са живи и здрави, дълго да се радват на внуци, да дочакат и правнуци. Празникът продължи със специален поздрав към тези уважаеми дами, които са баби. Те бяха поздравени с песента "Заспала баба", изпълнена от Ганка Параскевова и Цонка Трифонова. Следващата песен беше изпълнена от Ганка Параскевова, която поздрави всички с песента "Ний бяхме млади и красиви", акомпанираше на акордеон Недялка Митева. Звезда Кирова изпълни хумористично стихотворение за бабата. Празникът продължи с кръшни народни хора, музика и танци. Тази година имаше голяма посещаемост и всички останаха много доволни. Да сме живи и здрави, всяка година да празнуваме заедно, защото животът без празници и без веселие е пуст.

Ганка Параскевова

******************************************************************************

В ТО - Велико Търново: Нашите празници

Хубава е българската вяра, окичена с много християнски празници, които носят надежда на човека за утрешния ден. Успоредно с тях текат и националните празници - гордост на българската история, изпълнена с много събития за честта на родината.

На 7-ми декември Великотърновската организация на сляпо-глухите отбелязахме 7 години от нейното раждане в града. Тази дата я нарекохме "делничен празник", който сплотява духа на членовете сами да си създават духовни развлечения. Трябва да отбележа, че при всички наши сбирки в клуба отсъстват официалните речи, които освобождават мисълта на членовете свободно да изказват своите мисли.

На този ден наши гости бяха ръководството на Горнооряховската организация при сляпо-глухите. По обективни причини водещ на тържеството стана председателят на Съюза на слепите към града - Ненчо Обретенов. Неговата сътрудничка Теодора Николова прочете поздравителни адреси. Първият поздрав беше от председателят на НАСГБ - Димитър Парапанов, а вторият от нашите златни Добруджанци. След краткото откриване на тържеството г-н Обретенов даде думата на нашите гости. Първите поздравления направи Маринка Спасова. Тя обясни какви грижи полага ръководството за своите членове пред министерства и ведомства. Каза няколко думи и за организираната екскурзия до Истанбул на наши членове с цел да покажат спортните и фолклорните възможности на хората с двойни сензорни увреждания.

Председателят на Горнооряховската организация Иван Лицов с любезни думи ни поздрави за празника и ни пожела ползотворна работа. Другият член от ръководството - Димитър Димитров сподели каква дейност развива при сляпо-глухите. Неговите дописки до списание "Звук и светлина" и участието му в спортната дейност към асоциацията са му станали втори живот. Младото момче разказва колко много се е влюбил в компютъра, който му дава възможност да се разхожда в културния свят на днешния научен прогрес.

С подходящи стихотворения за празника от стихосбирката на Аврам Аврамов, г-ца Соня Йорданова поздрави гостите от Горна Оряховица. С две стихотворения поетесата Стефанка Славова украси тържеството.

Най-младият член на нашата организация е доц. Петър Петров. С малко думи той каза много неща за смисъла и значението на организационната дейност на асоциацията. Неговите думи завършиха с пожелание за здраве през новата 2012 г. С неудържим глас изказване направи и Георги Ангелов - член на ТО Велико Търново. Това честване завърши с нашата обичайна богата трапеза, както подобава на Болярите. За нея се бяха погрижили г-н Обретенов и неговата сътрудничка г-а Николова.

На 27 декември двете организации на слепите и сляпо-глухите в града отново бяхме заедно. С пред новогодишно настроение отново си направихме "делничен празник". С много веселие закачки и богата томбола прекарахме приятни пред новогодишни часове. Главен инициатор на мероприятието отново беше г-н Обретенов подкрепен от своята сътрудничка г-а Николова. Пред всеки човек стоеше парче баница с набоден късмет на нея. Още от първата хапка на вкусната баница се познава чия ръка е направила това апетитно кулинарство, което често присъства при нашите угощения.

Освен сътрудничка нашата Теодора е отлична кулинарка и от името на всички и благодаря. Сред звъна на пълните чаши с пелин настроението се повиши и шумът в клуба се увеличи.

Освен на ръководството за разкошните трапези, ние отправяме благодарност към нашите любезни барманки Таня Илиева и Мариана Димитрова. При всяка сбирка в клуба активно се включват в сервирането на храната и с благи думи ни пожелават добър апетит.

След описанието на нашите делнични празници с Новогодишни сурвакарски пожелания поздравявам всички членове на Асоциацията:

"Сурва, весела и Честита да Ви е новата 2012 г. Здраве, слънце и усмивки да ви носи чак до Амина".

Аврам Аврамов

******************************************************************************

В ТО - Бургас: Незабравими мигове в Дряново

На 27-ми декември членовете на двете съюзни организации на НАСГБ и ССБ от Бургас, проведоха съвместно екскурзия до гр. Дряново. Благодарение на хубавото време за сезона успяхме да се разходим и да разгледаме някои забележителности. Първата ни спирка беше дряновският манастир, където всеки запали свещ за здраве. От там, въпреки заледената пътека се изкачихме до пещерата Бачо Киро, а вътре за наша изненада температурата беше 12 градуса. Вечерта се прибрахме в хотела и за вечеря се настанихме в ресторанта, където прекарахме едно прекрасно изживяване с игри, танци и веселие. На другия ден отпътувахме за с. Боженци - това е село на занаятчии, кърджии и търговци. Там разгледахме характерните къщи, а традиционото и интересно за тях е нейната вътрешна уредба. Каменното приземие в началото е имало стопанска функция. През 19 век то се превръща в място, където се помещават занаятчийска работилница или търговски помещения. А основно помещение в Боженската къща е там, където е огнището, защото то е източник на топлина и светлина и символ на семейството и дома. Един от най-типичните архитектурни паметници в Боженци е къщата на Дончо Попа - богат търговец. Къщите със своето изящество и красота говорят за благосъстояние и богатство. Разгледахме и архитектурно етнографски комплекс Етър. Тук видяхме как чрез отведена вада се задвижват няколко съоръжения. Следобяд отпътувахме към Дряново. Изкарахме една незабравима вечер. На другия ден тръгнахме за Бургас. Останахме с добро настроение от преживяното през тези три дни.

Иванка Костова

******************************************************************************

В ТО - Добрич: Бабин ден в Добрич

Мразовитите дни или големите горещини не са пречка на членовете на териториалната организация на сляпо-глухите в гр. Добрич да отбележим значими събития и празници. Ентусиазмът ни е за пример и подражание.

Така в януарската събота на 21-ви отново се приютихме в клуб "Детелина". Този път бяхме само жени, тъй като и самия празник предполага това. Преди обяд валя дъжд, който после премина в сняг и натрупа за два часа, но ние се отправихме да отбележим вековната традиция издокарани в нови дрехи и бодро настроение.

Всеки от присъстващите носеше някое собственоръчно направено лакомство - погача, баница, тиквеник, кекс. Единодушно избрахме отново за именита баба председателката на териториалната организация. Тя внимателно се бе погрижела да не липсва нищо на трапезата. Всички присъстващи бяха накичени с букетче от чемшир с кокиче, направено лично от така нарочената Баба за здраве и късмет. По стар обичай младите невести измиха ръцете на най-възрастната из между тях, като пожелаха както се плъзга сапуна по ръцете й, така леко да се раждат бебетата през 2012 г. Подариха й голяма хавлия. Бабата благодари на присъстващите жени за проявеното към нея уважение. Приветства ги и пожела тази календарна година да донесе много здрави внучета и правнучета. Под съпровода на хубавата ни народна музика, извихме дълги хора и ръченици. Във веселие и закачки не усетихме кога се свечери.

Калинка Ковачева

******************************************************************************

Силуети

Васил Иванов Кунчев (Дякона)

Роден на 18 юли 1837 г. в Карлово и починал на 18 февруари 1873 г. (на 35 г.) в София.

Годишнината се отбелязва традиционно на 19 февруари. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна Вътрешна революционна организация (ВРО). За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. Левски единствен от "четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор. Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. - Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април - 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети. На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит. Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му архивът, е останал незабелязан от хайката. Същият архив с комитетски книжа е запазен и по-късно предаден на Захари Стоянов. Липсващите парични средства са намерени през 1972 г. в темелите на къщата на Марин Поплуканов. Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя - Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателят на комитета). През 1925 г. историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски. Левски, който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици. Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята.

Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета й пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите хаджи Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. Шестдесет подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени -Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София - отец Тодор Митов. В изповедта си казва: "Каквото съм правил, в полза народу е" и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си пожелал да бъде споменаван като йеродякон Игнатий. Поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола: "Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Св. София", за да не видят турците, че плача и си тръгнах."

Михаил К. Буботинов също дава описание: "На 1873 лето, 5 февруарий, вторник, пазарен ден в София - 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак - на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, стогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви... Иконом поп Тодор се приготви за половин час... И ето, че се зададе губернаторът на каляска със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода аскер, облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите. Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби.

Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се оттегли на 7-8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му. ... Що за себе си е изповядал в случая Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал: "В младините си бях йеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!" Тук Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий..." Заедно с клисарите Христо Хамбарков и Илия Джагаров, поп Христо Стоилов го погребва от лявата страна на св. Престол. в църквата "Света Петка Самарджийска“. През 1956

г. археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата "Света Петка Самарджийска“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация номер 95, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования Софийски археологичен музей, където изчезват безследно. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

В момента портретът на Левски e поставен в кабинетите на президента и премиера на България, на министрите, областните управители, на кметове и на много други политици. Портрет на Левски е на знаковото място, където преди са били портретите на цар Борис Трети и на Тодор Живков. Образът на Левски нееднократно е поставян на българските регулярни и юбилейни банкноти и монети. Избран е през 2007 г. за "най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник. Името на Левски носят 1 град, 6 села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и т.н., значителен брой булеварди (един от тях е основения столичен булевард Васил Левски), площади и улици, училища (едни от тях са Българските училища "Васил Левски" във Валенсия, Кишинев, Лас Вегас, Лондон, Париж, Сан Диего), читалища, предприятия, спортни клубове, Национална спортна академия "Васил Левски“ и Българския "национален“ стадион в София, Националния военен университет във Велико Търново, връх в Стара планина. Името на българския национален герой носят връх Левски на остров Ливингстън в Антарктика; През 2009 г. открит от български астрономи астероид е наречен на Васил Левски. В страната и зад граница са известни 150 паметника на Апостола, като 131 са в България.

ЗиС

******************************************************************************

От първо лице

Най-добрият човек, който познавам


Кой не познава Димитър Парапанов?

Кой не е чувал за него?

Познат и известен сред инвалиди и зрящи.

Името му се носи в страната, но от години и зад граница.

Достоен българин пред вас застава и написаното вниманието Ви заслужава.


Най-добрия човек, който познаваме е Димитър Парапанов - един от инициаторите и учредителите на Световната федерация на сляпо-глухите (СФСГ) през 2001 г. в Нова Зеландия и на Европейският съюз на сляпо-глухите (ЕССГ) през 2003 г. в Дания, председател на Национална асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ), директор на Национален център за рехабилитация на сляпо-глухите (НЦРСГ) "Хелън Келър", председател на Национална спортна федерация на сляпо-глухите в България (НСФСГБ), президент на Международната спортна федерация на сляпо-глухите (МСФСГ), одитор на СФСГ и ЕССГ.

Това са само титли извоювани с много труд, усилия, безсънни нощи, болка и тревога. Но не славата е в душата на този човек, а водеща е мисълта за по-добър и достоен живот на хората с увреждания. Вожд, пастир и учител е сред инвалидите, но не само сред сляпо-глухите, а и сред слепите и глухите. Не трябва да подминем, че и другите съюзи, асоциации и фондации се стъписват в присъствието му, защото всички знаят, че няма празна приказка при него, разчитат на мнението му и думите, които ще изрече. Винаги вещ и всезнаещ ни смайва и се учудваме как може един човек да е цяла енциклопедия от мисли, закони и идеи. Няма врата затворена, когато той реши да посети някоя институция, няма неразрешен въпрос, който той е решил да реализира. Понякога имаме чувството, че дори когато спи този човек не престава да мисли. Дисциплината, морала и отговорността са на първо място при него. Обещанията макар и да закъснеят винаги се случват. Имаше моменти, когато някои се присмиваха и се питаха защо му е тази международна дейност, но дойде време, когато и там се доказа, а ние сляпо-глухите тепърва ще събираме лаврите на неговия труд. Едва ли има инвалид, който да го познава и да не е получил помощ и подкрепа? Трудно ни е да изброим всичките достойнства, които притежава, защото те нямат край и ще се постараем да не пропуснем някое. Разбира се това не е реклама, а редове с които да покажем на хората и на самия Димитър Парапанов, колко много държим на него, колко му се възхищаваме дори понякога да има недоразумения, колко сме му благодарни за всичко, което е направил и продължава да прави за хората с увреждания. Той е пример за всички, от него черпим енергия, сила и увереност за да сме пълноценни и самостоятелни граждани. Но не само на инвалидите, а и на много млади зрящи специалисти е насочвал и ги е подкрепял в избора им на реализация. Когато имаме студенти на практика в НЦРСГ "Хелън Келър" не веднъж са споделяли, че благодарение на тази практика те научават неща, които в теорията не се срещат. Тук на живо им даваме възможност да общуват и контактуват с тотално сляпо-глухите и се учудват на възможностите им, на развитата им ориентация, на осезателността и т.н. Наистина младите студенти при нас се научават как да работят с инвалидите, променят отношението си към тях и няма да е силно ако кажем, че при нас много от тях разбират, че не са сгрешили в избора на специалността си и с радост очакват да се реализират именно в нея. Но тук пак ще споменем учудването им от Димитър Парапанов, защото за каквото и да го попиташ той веднага започва да чертае маршрута, какво да хванеш откъде да минеш, имена на улици, сгради, светофари и т.н. Седиш и го гледаш с отворена уста и не вярваш на ушите си. Все едно си отворил някакъв пътеводител. Дори таксиметровите шофьори го познават и му се възхищават, защото когато се качи в такси започва да казва на шофьора, като навигатор, къде има светофар, къде да завие надясно или наляво, отстрани покрай каква сграда минаваме, изобщо, като екскурзовод на група и започваш да се чудиш този човек наистина ли не вижда. Така нашия Парапанов кара хората да се маят и чудят.

На много от слепите и сляпо-глухите е помогнал за работа, жилище, слухопротезиране, явяване пред ТЕЛК или учение, но не само това, той умее да преценя хората и веднага в главата му светва лампичка как може да им помогне. По преценката си насочва човека и ако е упорит и трудолюбив успява да се реализира в живота. Много пъти са го препъвали и му са се присмивали, но той е затварял болката и обидата дълбоко в себе си и не им е давал воля, а когато е в името на доброто и каузата за правата на хората с увреждания, без да се замисли той застава начело на битката. И ние сляпо-глухите волно или неволно с приказките си сме го обиждали и наранявали дълбоко, но той винаги ни е прощавал и това не се е отразявало в отношенията му към нас. Ние, хората сме си такива. Говорим без много да се замисляме и бързо после казваме съвсем противоположното, но тава си е човешки недостатък. Станахме студени и забравихме много ценности, на които са ни учили навремето. Забравяме, че боли, когато те обидят и наранят. Прости ни Парапанов, не го правим нарочно! Не знаем друг човек постигнал толкова много за хората с увреждания, който не ги разграничава и е създал Клуб на инвалида от членове с различни увреждания. Бори се и отстоява правата на тежките случаи, защото техния живот е най-труден. Страшно е дори да си помислиш да си непрекъснато в тъмнина и тишина. Затова не трябва да се сърдим какво се прави и дава на едните и какво на тези, които са по-леки случаи. Не може в никакъв случай да слагаме под един знаменател уврежданията на хората, затова се прекланяме пред теб Човече за трудната мисия, с която си се нагърбил и продължаваш упорито да защитаваш. Делото ти е велико и ако някой се смее на трудът ти и упоритостта ти толкова по-жалко за него. Наистина трябва да си без мозък, за да не оцениш и да не се възхитиш на идеята и асоциацията, която си успял да създадеш. Благодарение на нея ние се почувствахме хора самостоятелни, способни, самоуважаващи себе си, постигнали успехи в художествената самодейност и спорта. Благодарение на теб, Парапанов ние посетихме Одрин, Констанца и видяхме как живеят и творят слепите там, посетихме Истанбул, откъдето все още сме замаяни и сме уверени, че не преставаш да мислиш, къде още да ни отведеш.

Срещат се сред нас хора, които искат да се самопоставят на едно стъпало с Вас, но те по скоро изглеждат смешни в очите на околните, защото всеки знае кой е двигателя на Националната асоциация на сляпо-глухите в България. Това което вие, г-н Парапанов, сте постигнали през живота си никой от нас не може да го направи, колкото способности и възможности да има.

Много има какво още да се пише, защото мисълта тече бързо, но за да не започнем да се повтаряме с две думи искаме да кажем, че ти Парапанов в нашите очи си като националния български герой Васил Левски. Ти трябва да останеш в историята на сляпо-глухите, слепите и глухите, като легенда, като незаменим герой и борец, отстоявал правата на хората с увреждания. Димитър Парапанов е нашия национален герой (Васил Левски)!

На 20.02.2012 г. Димитър Парапанов ще празнува своя 73-ти рожден ден и затова нека всички читатели на списание "Звук и светлина" вдигнат тост и пият за най-великия българин сред нас. За неговото здраве, творчески и борчески дух, с пожелание още дълги години да сме под крилото на този знаменит човек!

Честит Рожден Ден Парапанов! Благословени сме, че те имаме, нека Господ ти дава здраве, силен дух и енергия, за да ни водиш и още дълго да вървим след теб, защото без теб - ние сме нищо!

На колене падаме пред теб, но не с телата си, а със сърцата си и душите си! Приеми нашите благоговения и почит, които изпитваме към теб.

Дай Боже всекиму такъв завиден, пълноценен и ползотворен живот!

ЗиС

******************************************************************************

Перо от птица

  1   2   3

Похожие:

4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87 iconМесто росположения, тел./факс:, e-mail
...
4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87 iconПрограмма тура 1 день Прилет, размещение в гостинице, вечер знакомств в игровой форме «Добро пожаловать в сказку»
Тел.: (+7 495) 938-94-56, 938-94-76, тел./факс: 938-91-56; e-mail
4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87 iconПетра: столица Набатейского Царства. Город Набатеев вырубленный в красной скале. Храмы. Древние улицы. Римский театр
Тел.: (+7 495) 938-94-56, 938-94-76, тел./факс: 938-91-56; e-mail
4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87 iconГ. Алматы, ул. Макатаева, 97, оф. 2 тел.: +7 (727) 279 99 59 тел./факс: +7 (727) 279 14 39
В стоимость входит: проезд в обе стороны, питание, проживание, экологический сбор
4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87 iconПрограмма тура
Тел.: (+7 495) 938-94-56, 938-94-76, тел./факс: 938-91-56; e-mail
4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87 iconГ. Алматы, ул. Макатаева, 97, оф. 2 тел.: +7 (727) 279 99 59 тел./факс: +7 (727) 279 14 39
Тур оператор «Nata Worldwide Travel», предлагает Вам расписание туров выходного дня на период 3 – 5 декабря 2010 г
4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87 iconГ. Алматы, ул. Макатаева, 97, оф. 2 тел.: +7 (727) 279 99 59 тел./факс: +7 (727) 279 14 39
Маршрут: Алматы – урочище Тамгалы-Тас пер. Малайсары – зимовье Танкар – пос. Баканас – пос. Акжар – сплав по реке Или и протокам...
4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87 icon125476, Г. Москва, ул. Василия Петушкова д. 8 тел.\факс:(495)781-16-62

4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87 iconГ. Алматы, ул. Макатаева, 97, оф. 2 тел.: +7 (727) 279 99 59 тел./факс: +7 (727) 279 14 39
Маршрут: Алматы – гнпп «Алтын-Емель» Тамгалы тас – Бесшатыр – пост Мынбулак – Поющий бархан – родник Чокана Валиханова – Ошак Тас,...
4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87 icon101000, г. Москва, Архангельский пер., д. 5, стр. 4 тел./факс: (495)623-8139

Разместите кнопку на своём сайте:
Документы


База данных защищена авторским правом ©kzdocs.docdat.com 2012
обратиться к администрации
Документы
Главная страница